Ще попиташ, драги четецо*, каква е точно връзката между другар и демократ, като на пръв поглед между двете има толкова общо, колкото между магаре и космос. Да, но това само на пръв поглед така. Все пак живеем в Булгаристан, страната на комичните и крайно абсурдни ситуации, в която няма невъзможни неща. Един вид страната на неограничените възможности, ама наобратно. Щото на нас всичко ни е наобратно. Ние сме обратна нация – и в буквалния и в преносния смисъл на думата. Или както е казал Станислав Стратиев – българския модел това е велосипед с десет кормила и без педали. А и за какво са ни нас педали всъщност, най малкото, че самата дума звучи някак си обидно и хората с по странна сексуална ориентация ще вземе да се обидят. Но пък за сметка на това всеки иска да е на кормилото и да дърпа конците. Важното е да хванеш правилната посока, а това че няма как да се запътиш в нея, е съвсем маловажен въпрос и въобще не си струва да занимавам с него крепкото съзнание на целукупния булгаристански народ. Но защо съм седнал да ги пиша всичките тези глупости. Причината е че още една година измина през, която в нашата татковина се случиха не малко промени и други подобни случки предимно от абсурдно-комичен характер. Страната ни пое напълно нов курс по отношение на политическата и икономическата си принадлежност, а именно станахме пълно правни членки (да бе да) на един съюз с едни синички знаменца с жълтички петолъчки (е някои сигурно имат носталгия по червентие такива, но какво да се прави, щом тия на кормилото така са го решили, жълти ще бъдат, останалите няма думат , все пак следваме българския модел демокрация). Имаше всенародни празненства, булгаристанция народ ликуваше усмихнат и прещастлив с доволни и зачервени лица, предвкусващ как ще изпие и изяде паричките на европейците и ще ги прати за зелен хайвер. Защото булгаристанецът е крайно хитър индивид, все пак той е дал на света Бай Ганьо не случайно. Но булгаристанецът няма късмет, той никога не е имал, съдбата винаги се е гаврила с него и единствено благодарение на непобедимия си инат и волска търпимост по една или друга слачайност той някак си е оцелявал (бел. Авт. - точно тук се крие и тайната за грандиозният провал на предаването сървайвър – по хубаво да бяха излъчвали кадри от апартамента на едно средно статистическо пенсионерско семейство с доход на глава от населението осемдесет български лева – интригата вярвам щеше да бъде много по-голяма ).

И така, измина почти година и радостта на другаря , от демократически произход Пешо, типичният средностатистически представител на булгаристанския народ посърна – осъзна тъжната действителност. Осъзна, че освен той имало още седем милиона негови събратя и посестрими, някои от които се оказали малко по изобретателни в окрадването на европейските фондове, бюджети и подаяния и в края на година Пешо беше по беден дори и от църковна мишка. И докато други години, в подобни ситуации гражданинът от селски произход бай Пешо, винаги е намирал утешение в домашната ракийка, тая година и това си нямаше, щото ония със жълтите звездички му сложили някакъв акциз , крайно непосилен за неговите финансови възможности. Но пък за сметка на това зрелище бол. Само трябваше да включи новият си широкоекранен телевизор с цифрова телевизия, купен естествено на изплащане за достатъчно много години, че и внуците му да имат невероятната чест да го изплащат, и от екрана мигом изкачаха една камара телевизионни водещи с глупави и безсмислени шоу програми, които естествено за бай Пешовия интелектуален багаж изглеждаха крайно интерестни. Булгаристанецът примираше от кеф. От скоро, освен плешивия продълговат идиот по бтв, можеше да се наслаждава на сълзливите драматургии на своят голям кумир и идол, а именно изрусения педерас от цигански произход Азис. Какво изкуство, какъв кеф! Демокрация, братя булгаристанци – да имаш правото да избираш, да бъдеш господар на собствения си живот. А онея с червените петолъчки спомняте ли си ги ? По цял ден ви задължаваха да гледате едни черно бели картинки и то все едни и същи. Пешо умираше от кеф, с примрежен от задоволство поглед, на най новата балада на своя кумир. Да той беше наистина свободен човек – и направи своят избор – да бъде прост. :) Както и 99% от булгаристанския целокупен народ . Аферим!

*Четец – нещо като читател, само дето си губи времето да чете простотии

 liquido del alumbrado